[Е]ЛИПСИ

Юли

Posted in Проза by Биляна Атанасова on 10.12.2008

fresh_spring_beech

Дъждът там не спираше да плаче.
Там беше Май, а Май е месецът на спомените. Месецът на мелодиите, които се преплитаха между трамвайните релси. Трамваите пристигаха гъсенично. Незагасените ни фасове политаха към плочките и заемаха място в улейчетата, загасваха бавно, бавно… загасваха почти цяла нощ, като две уморени очи.
Май е месецът на пресечните ни точки, нещо като място извън планетата, защото две успоредни прави, никога не се пресичат, но може би извън Земята…
Май винаги започва с обещание – да продължи поне до Август онова парещо нещо по ходилата, което ни кара да нагазим до колене в морето… и да се удавим на колене.
Май не е месец, Май е годината – за тридесет дни свършваме всичко, за което сме мислили цяла вечност.
Уморен и доволен отпиваш по глътка, отхапваш по хапка, под чадъра в ъгъла на градината. Умееш да гледаш, да стенографираш движението на котките, да повтаряш думите на минувачите, когато те заглеждат… Ти знаеш как да поставяш лещи на очите си, но не научи как да се спасиш от вятъра.
Пристъпваш бавно, все едно притежаваш улиците, цялото пространство. Дори, когато дъждът не спираше, ти пак можеше да вървиш бавно, но този път сам, заобиколен само от капки.
Познавах те, сега не те познавам. Снимката не е достатъчна дори за един спомен, може би една книга, една улица, една къща или пък един цял град.
Знам, че и ти обичаш да бъде Май, може би и ти се надяваш да продължи до Август – това най-болезнено разхождане по улиците и това най-старателно търсене на спирка.
Мелодиите винаги са преплетени в трамвайните линии, тънки и лъскави, като копринени ленти. Трамваите пристигат като гъсеници и никога не се превръщат в пеперуди.

Advertisements